Тези дни случайно попаднах на един репортаж на Блумберг, озаглавен „Как един бездомник става милиардер“

Направи ми силно впечатление първия му съвет - „Най-добрият съвет, който мога да ви дам, е първо да бъдете готови за много откази.“

Това ме подсети за моите първи мъки с откази.

Преди няколко години минавах едно коучинг обучение, при едни много сериозни и успешни бизнес-консултанти. Които по едно „случайно“ съвпадение са и доста безкомпромисни в обучението.

Получих задача да направя около 1.000 студени обаждания с предложение за мои услуги. Без кой-знае каква подготовка, по определен скрипт, еднакъв за всички участници на обучението, в рамките на 1 седмица. Ако не го направиш – излиташ от коучинг програмата (за която платих огромни пари). Ако не получиш нито едно „да“ – излиташ. Ако закъснееш с изпълнението – излиташ.

Нямах много избор. Събрах криво-ляво първите 300 контакта и започнах.

Ръцете ми толкова трепериха, че на няколко пъти изпусках телефона, а след първото обаждане се изпотих толкова, колкото не се изпотявам след сутрешен крос. Сърцето ми биеше толкова силно, че мислех, че се чува по телефона. Въпреки скрипта говорих такива глупости, че след разговора ми идваше да си ударя главата в стената.

Чак към 15-20 обаждане успях да започна да следвам скрипта. А към 85-90 получих и първото „да“.

Не знам по каква висша воля, но така се случи, че почти по същото време попаднах на една изключителна книга, станала една от моите любими.

„Чичваркин Е…гений“, написана от Максим Котин за основателя на най-голямата руска ритейл мрежа „Евросеть“, Евгени Чичваркин. В славните си години мрежата наброявала почти 2.000 (две хиляди) магазина по цялото пост-съветско пространство.

Най-любимата ми част е в началото, където Чичваркин обяснява как е бил обучаван на търговия, от един спекулант Леша, на най-големия бит-пазар от началото на 90-те години в Москва. Думите на Леша:

„Если тебя посылают на х…, это нормально. Тебя должны послать на х… 49 раз. А в 50-й раз должны согласиться. Если тебя из 100 раз посылают 99 , значит, твой бизнес на грани рентабельности. Если из 100 раз соглашаются 3 раза, значит, у тебя все в порядке, и ты занимаешься тем, чем надо …. иди и продавай“.

Мисля, че няма нужда от превод :)

Сложих тези дума на Леша върху десктопа на лаптопа ми и преди всяко обаждане ги прочитах, като някаква мантра. Доста ми помогна :) Даже в един момент взе да ми харесва :)

Най-интересното е, че статистиката му е точна. От 100 обаждания все поне 1 се съгласяваше. После се покачи на 2. После на 3 че и повече.

Е, няма нужда да Ви казвам – успях да остана в коучинг програмата, че даже я завърших, въпреки че беше пълна с такива „безумни“ задачи. Толкова силни усещания не съм имал никога, даже когато скачах с бънджи от Витиня.

От тогава разбрах, че ако имаш някакви страхове – от студени обаждания, от публични събития, от каквото е да е друго – най-добрият начин да се справиш е просто да отидеш и да го направиш. Без безкрайни подготовки, анализи, настройване и друг подобен bullshit :)

Горе долу по същото време попаднах и на един цитат на Тони Робинс, един от най-големи и известни коучи в целия свят. Той е казал „There are no real successes without rejection. The more rejection you get, the better you are, the more you’ve learned, the closer you are to your outcome… If you can handle rejection, you’ll learn to get everything you want.”

В мой дилетански превод това звучи горе долу така – „Няма истинки успех без откази. Колкото повече откази получаваш толкова по-добър ставаш, толкова повече научаваш, толкова по-близо си до целта ти… Ако можеш да се справиш с отказ, ще се се научиш да получаваш всичко, което поискаш“

Това също много ме вдъхнови и от тогава тези две фрази (заедно с още няколко) все още се мъдрят на десктопа.

При мен отказите са станали част от ежедневието. Реално погледнато аз всеки ден получавам откази, кои по-културни, кои по-груби. И по телефона, и по имейла, и на живо. Но благодарение на онези първите 1000 обаждания и думите на спекуланта Леша ги възприемам съвсем спокойно, все пак за успех ми трябват само 3 „да“ от 100 :)

А Вие как се справяте с отказите?


3 Responses to “Откази – как да се справим (лична история)”

  1. Здравейте Даниил. Много добре правите и споделяте своята история. Така помагате на останалите или пък успокоявате, че другите не са „зле“. А просто е нужно постоянство и търпение и много учене и практикуване.
    Преди няколко месеца се занимавах изцяло със студени активни обаждания да продавам уеб сайтове по телеон. Бях много ентусиазирана цели 2 месеца звънях, имах обучение ежедневно и не успявах да продам. Бях се отказала тотално, но продължих и продължавах докато на третия месец продадох своя уеб сайт. Когато го направих не се зарадвах, беше сранно чувство. Зарадвах се едва на 2, 3 уеб сайт.

    • Здравейте Поли,

      Да, точно така – като успееш, няма силна радост. Приемаш го доста спокойно, очаквано.

      Радостта идва когато се променя статистика – от 1 продажба на 100 обаждания, до 5 продажби на 100 обаждания :)

      Да, наистина ключът е в постояннство и търпение. А много хора очакват резултат още на следващият ден – и от там тръгват разочарования.

  2. Благодаря за опита!!! Търпението и постоянството, подкрепено с вяра и ясна цел е равно на УСПЕХ!!!
    Така е с всичко до което се докосваме- образование, семейство Изява във всичко което правим, във всяко направление:кариера в спорта, в изкуството в работата, с която сме се захванали

Leave a Reply

(required)

(required)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

© 2011-2012 "Дукат Консулт" ЕООД, vip@bizblog.bg Създаване и развитие на свой бизнес - Привличане на клиенти и Увеличаване на продажби
Visit Us On FacebookVisit Us On YoutubeVisit Us On Google PlusVisit Us On Linkedin