Продажбите във всеки бизнес преди всичко се базират върху емоциите. А какъв по-добър източник на емоции отколкото 7-те смъртни гряха. Днес искам да Ви разкажа за модели, които използват алчността.

Като говорим за модели за продажби, предполагам, че всеки от Вас е чувал, а някои даже и пробвали един типичен модел, използващ алчността – консумирай колкото можеш срещу определена сума от пари.

Идеята е елементарна – плащаш определена сума и ядеш колкото можеш. Естествено всичко е пресметнато, като от една страна стои силно изгодна оферта, от друга – след внимателен анализ на потреблението – асортимент от достатъчно евтини и бързо насищащи храни, а от трета – естествен ограничител във вид на човешкия стомах.

За клиента това изглежда като достатъчно привлекателно предложение, като почти всеки има идея да „прецака заведението“ и да изяде няколко пъти повече от платеното. Но правилно подбрания асортимент и естествения ограничител вършат своята работа и „прецакването“ не успява.

Естествено че винаги се намират уникати, които успяват да изядат повече отколкото е планирано, но като цяло това е достатъчно рядко. Толкова рядко, че за такива случаи пишат по вестниците – например ето тази статия , разказваща за 2 англичани, на които им било забранено да влизат в подобни ресторанти заради тяхната способност да поглъщат неестествено много храна.

Друг вариант на тази идея са годишните абонаменти за фитнес, басейн и подобни.

Цената се подбира така, че даже при само 2 пъти на седмица вече си на голяма икономия. А при 3 пъти на седмица – направо….

Истината е че повечето „абонати“ не ходят даже и 1 на месец.

В този вариант привлекателността на предложението е достатъчно очевидна, асортимента се състои от ползвани на уреди/услуги предлагани от бизнеса, а естествения ограничител е човешкия мързел.

Реално погледнато върху това и се базира модела на печалба на подобни бизнеси. Ако всички абонати щяха да ходят толкова, колкото наистина им позволява абонамента, то във фитнес залата или басейна щеше постоянно да няма места.

Искам да Ви разкажа за още един вариант, базиран върху същия принцип. Става дума за ритейл-бизнес – магазин за вещи втора употреба.

Идеята е следната – плати 25$ и всичко, което успееш да напъхаш в една хартиена чанта – е твое. Този модел така и се казва – „Buy the bag“/“Купи чантата“.

Повече за него можете да видите на сайта му – http://www.housingworks.org/events/buy-the-bag/.

В случая самото предложение е 25$ за цяла чанта – доста примамливо. Асортимента е подходящ – вещи втора употреба. А естествения ограничител е размерът на чантата.

Общо взето, ако планирате да използвате този модел – не забравяйте за 3-те важни компонента:
1. Силно-изгодна оферта – за привличане на голям поток заинтересувани клиенти
2. Подходящ асортимент – за поддържане на необходими показатели за печалба
3. Естествен ограничител – като предпазител от „прецакване“

Имате ли опит с подобни предложения?


One Response to “Алчността като модел за стимулиране на продажби”

  1. Да, това са много добри идеи за бизнеса! :)

Leave a Reply

(required)

(required)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

© 2011-2012 "Дукат Консулт" ЕООД, vip@bizblog.bg Създаване и развитие на свой бизнес - Привличане на клиенти и Увеличаване на продажби
Visit Us On FacebookVisit Us On YoutubeVisit Us On Google PlusVisit Us On Linkedin